дават ти номерче
първо триста и девет
и чакаш
после пак чакаш и още
и за малко да пропуснеш гласа
който те вика с твоя номер
хартия хартия хартия
със зелени печати
за оправдание на дърветата
втори номер-двадесет и едно
губиш посоката
но откриваш ориентир
чакането е по-дълго
а хартията с няколко в повече
дотолкова че
на гърба можеш да напишеш
поне две стихотворения
и вече не оправдават дърветата
въздухът е с доза по-малко
докато се опитваш да дишаш
трети номер-триста шестдесет и девет
и съм почти на финала
изпращат ме с честито за грешка
направена преди седем години
четвърти номер
вече нямам задължения
и все още се чудя
къде по-точно останаха правата ми