автор: meiia

Не е метафора затрупаният кръстопът
от повалени чувства или намерения.
Аз, истинската, минах и по този път,
запътена към другите си измерения.
Не е метафора и полудяващата кръв
по някого или от нещо неизвестно.
Прехраних сетивата си със тази стръв
да сме естествени, за да ни е лесно.
Не е метафора разнищената ми душа
и наснованите от нишките и оправдания.
Или това,че точно с тях все ме рушат
отвътре, със сърцевините на желанията.
И точно тези, за които вечно си желал
да се раздаваш от началото до края
не е метафора, ако от обич си предал
себе си за другия, а той дори не знае.
Не е метафора и полудяващата плът,
говореща с езика на прикрити страсти.
Аз просто съм преминала по този път.
Не е метафора. Метафорите ми са щастие.