автор: traveller

Помълчи за минута.
Само слушай как пея,
после своите устни ми дай - да съм ням.
Усети как те искам. Как с дъха ще се слея
и не вярвай, че другиму
своя песен ще дам.

Само виждай очите ми. Само гледай дълбоко,
този хладен оазис във мен намери,
намери си камили, пустини жестоки
и към него, пресъхнал от обич, върви.

Появи се напукан. Като в амфора стара,
непобирала дълго в плътта си любов,
искай вино да сипя - твоя студ да прогаря
и да бъде последно, като хладен покров.

Намери ме в полето,
както диво побягвам,
както лудо прегръщам пожълтели жита,
и целувай ме дълго... Окоси ме неравно,
приюти тази песен и...
повикай смъртта.