автор: CTPAX

Докато си мислех, че искам
пижамено парти, с единствената
тежест на пухената възглавница,
за да намеря рамо, различно от своето,
на което да мълча или да плача,
реших, че единственото, което мога
да погълна е тараторът на Кейт.

Взех си го „за вкъщи”, без капачка,
но докато стигна „под покрив” заваля.
Няма нищо по-вкусно от таратор с кратък дъжд,
дошъл незнайно откъде с някой облачен въздушен фронт.

Захвърлете лъжиците, пийте го и воювайте за своите неща,
защото някак неусетно пазарските торби
се настаняват под очите.