автор: 6ureia

Мила,
твоя плач не буди
вече моя страшен сън;

Ято нощни пеперуди
бдят над твоята могила
нейде във нощта навън.


Молих се и плаках
гробът ти дорде копах
с мойте две ръце;

те са страшен отпечатък,
символ са на моя грях,
върху твоето вратле...

Боже,
любовта ни
беше като лава,
беше миг свещен!

Може ли такава
страст да продължава
вечно-
нощ и ден?

Явно че не може.
Времето не иска
в тоз миг да заспи.

Дявол ли си Боже?
С ярост ме оплиска.
С ревност ме уби.

Мила моя,
виждах
как целуваш друг
щом целунеш мене.

В любовта си луд,
аз те ненавиждах.
Беше омърсена...

Ти разбра,нали,
как се губя в ада
кат дете невръстно?

Помня как в зори
молеше пощада.
Ала беше късно...

Мила,
ти прости,
млада те прекърших,
скрих те с чер покров.

Ала разбери:
всичко що извърших
беше от любов!

Чувах аз смеха ти,
чувах твоя плач
в моя сън-страдание;

Срещах там духът ти-
беше той бръснач
в моето съзнание.

Скрих се във тъма,
станах сянка бледа;
слънце ме прокле;

Чезнех от вина,
и смъртта заклевах
да ме прибере.

Тъй горях години-
плувах в лудостта си...
Ала времето лекува.

Вечност цяла мина:
пак открих страстта си-
мила,срещнах друга!

И дано сега,
ревност не позная.
Боже мой,смили се!

Инак пак в нощта
гроб ще да копая...
Демоне,махни се!

-2-
Ах,богиньо моя,мила,
нека твоя плач не буди
вече моя страшен сън.

Виж:
могила до могила
ято черни пеперуди
пазят в мрака вън.