автор: ariel_b

В тихите клони
на стария кестен
вятърът тъжно шепти
как от косата
на дивата есен
сплел е уханни треви.

Как подарил е
щурци на дъгата -
всеки си има свой цвят.
Дните и нощите
в броеница премята
и времето връща назад.

В белите длани
на кестенов вятър
крие се спомен за стих.
Лятото идва
за толкова кратко,
че в кестена
тайно го скрих.