автор: Avis_Rara_83

На слънцето под галещите пръсти
децата на брега златист стоят,
шепти дъжда от облаците гъсти,
но замъците свои те строят...

Със смях загребват топъл морски пясък
оформят го със мънички ръце,
очите им блестят с невиждан блясък
и пълнят с радост моето сърце...

Но облаците в тъмно посивели
ще срутят замъците им, уви..!
Децата, сякаш мислите прочели
ми смигат сладко: „Няма да вали!”

Строят децата, а до тях, на плажа
увлечено и колене подвило
седи самото Детство с кичур влажен
и гледам как усмихва ми се мило...

Прозрачни струйки весело се стичат
по кожата му бронзово-златиста
за миг на скъпоценности приличат
и връщат в мене спомените чисти...

Очи отварям след секунди...Ето!
Сред пясъка расте градът желан!
Не се страхува от дъжда, морето
и неговата всемогъща длан.

Защото там, със дързост пак поглежда
самото Детство с весели очи,
защото то пълно със надежда,
безгрижие и слънчеви лъчи!