автор: mariniki

Малък прозорец с перде от тензух,
с босилек и мушкато накичен перваза.
Приседнала баба отзад, нежно ми маха.

Под зрялата круша на масата –
домати, сирене, черен хляб и пиперец.
Тате и мама на двора тихо вечерят.

Градинка с калдъръмче, латинка
и отпред жълт невен. Аз, на малкото столче,
по детски, някак учудено гледам към мен.

- Защо при нас отново се връщаш,
добре ли си, дъще? – тате топло ме пита.
Баба кротко присяда, детето помилва.

В сърцето ми – и радост, и болка.
Стоя на чертата, а в очите ми - сълзи.
Боже мили, а къде ми е душата?...