автор: ma_gi

…първата без баща ми

Край гробовете, сенки същи,
без очи, без живот,
само спомени -
жени раздават за мъртвите,
не хляб и вино,
а огън.


Мъжете, стиснали дланите,
мълчат
с разтреперани устни,
сълза, сбрала в себе си ада,
във мислите им,
се спуска.


Сълза и огън… Боли от спомени.
Полека,
тихо,
догарят свещите.
Не в гроба! Не там, за Бога!
Ти си във вятъра,
скрил се в черешата…