Глупости... казвам си
не е възможно в стария кръг
да ме връщаш.
Пак да ме плашиш
пак да ме тласкаш
мое оглупяващо чувство.
С пияна глава,
с изтрезняла душа
те обичам.
Играеше себе си.
Не си ревнива. Не си ли?
Огледа се.
Ослуша се.
И премина...
Голо е като истина.
Ти си опасна
и любовта е страшна.
И това, което уж си ти
е само уж.
Глупости... казвам си
не е въэможно
да остане
това тревожещо неравновесно тайнство.
И това не е за утре.
И не за после е...
Търпението си отива.
Истината не се чака
или я има
или я има...
Само погледа, дето ме парна
ще го нося
връзвам си го
против...