музика
Зеленото е минал цвят
на бъдещото раждане
във тъмното цветята като чудо
къде са струните –
набъбнали мълчания
във тъмното
когато аз и ти, до дъно
до цялото на днешните вълнения
притихнали в заоблено отдаване
полувселенски стъпки като случване
първичен взрив, по - тъмен от заспиване
кому взе ти, кому нагъна
далечни вдишвания
крехък разум
върху ръба на тайнствено привличане
когато аз, когато тебе
когато всичко бе далечно до измисляне
и изпреварване на оня смисъл
понесен от ръждата на началото
далечен звук
пробива слеопоочия
а запетаите барутни погреби
до точките по- стръвни бели атоми
далечен сблъсък
вътрешно отключване
Не ме докосвай
орхидеите са тялото
на бялото усещане за вярване
в което като тътен съществуваме
омая, майя, мозъчна прозрачност
настъргани минути за събуждане
когато ти, когато аз
далечности
и право във сърцето ми
убождане.
По- жълто от набъбнали целувки.