поезията всъщност ми е сламка
в безкрайното потъване на давещ се
и търсене
и губене
и пламък
и оглупяване
и лудост
и проплакване
и настроение в което няма смисъл
и хляб за прегладнялата душица
идея
болка
истина
пречистване
и тишина
и път
и кръст
и цвят
измислица
и вяра
или непризната ерес…
поезията е писмо
до себе си