автор: osi4kata

Потичат нежни трели птича песен
по петолиния ВсемирнаТишината.

И дребни капчици мъгла
в далечината светят,
групирани по цвят. Дъга.

Виж топъл поглед в дълбините
на най-приятелски очи.

Три случая,
които идват без да питат
и си отиват. Може би.
Внезапна птича песен в тишина,
Изгърбената крива на дъга
И
топлина в приятелски очи.
Моментни.
Трансцедентни.
Мимолетни.
Или поне така си мислим.
А всъщност, те навлизат в нас,
дълбоко в същността ни се загнездват
и несъзнателно не се променят
По цвят, по тон или по чувство.
Неосъзнати и накъсани моменти
забиват огнени стрели
в десятката на Егото,
възбуждат чувства,
неудържим поток от топлина.

Да, ние смятаме, че
Външната реалност
не ни принадлежи,
но сме във нея.
Флотилия от аватари
сред океан от тайнствено познание.
Загадъчният Свят отвън
не ни принадлежи,
но ни въвлича.
Водовъртежно ни поглъща.
Пропива в нас велики истини.
По-съвършени сме,
отколкото си мислим,
но впримчени във дребни факти
на ежедневно съществуване,
във външни белези на красотата,
ние прахосваме Голямото Пътуване.

А три момента в нашето съзнание
стачкуват
и не искат да се скъсат.
Дъгата,
дружеското рамо
и тържеството на гласа на птиците,
политнали по сиво петолиние
на Тишината.
И тези три момента светлина
и чувство,
И вълшебни звуци
са манифеста на Света,
Потънал в нас. Да ни научи..

И може би, това е Бог,
опитващ се да скъса тишината,
да ни окъпе със любов.
Изгърбва се над нас Дъгата...