автор: KBoianov

Зове ме силно,
тегли ме в съня ми
пътека тайна
и дерат ме тръни.
Задъхан качвам
оня рът в скалите,
де ручей пее
приказно в мъглите.
Пръстта разравям,
търся те с душата.
И ето- виждам
сабята в ръката.
Докосвам те
и виждам си лицето.
Крещя със сабя,
нямо е небето.
Прииждат думи,
спомени нечути.
О, Господи!
Нима съм бил хайдутин?