автор: rumpel

Не си със мен във този град
на старокаменни мечти.
Докрай оставаш непознат
с неразгадаеми черти.

Във сянката на облак сив
най-пъстър пирински орел
лети свободен и щастлив
на волността крилете взел.

От слънцето на таз земя
отпих с бокал и помечтах
да дойда пак, но не сама,
дори и да извърша грях.

Монета в избата вградих,
нарекох я за теб в пръстта.
А после си написах стих
за тебе и за любовта.