Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: webart-zlatev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13941

Онлайн са:
Анонимни: 399
ХуЛитери: 2
Всичко: 401

Онлайн сега:
:: melange
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъжете не плачат
раздел: Поезия
автор: vicont

В горчилката на мъжките сълзи
река солена с горест се разлива.
В зеници празни гърбаво пълзи,
живота... който бавно си отива.

В пустинята на чувствата кърви,
една душа ранена – уродлива.
С проклятие към пъкъла върви,
в бездушието пътя си открива.

Два кратера са мъжките очи...
в покоя им надежда не заспива.
Те никога не плачат щом боли,
безмълвно суетата ги убива!...


Публикувано от alfa_c на 06.06.2011 @ 17:25:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vicont

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 12:33:23 часа

добави твой текст
"Мъжете не плачат" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мъжете не плачат
от angar на 07.06.2011 @ 19:19:11
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
На пръв поглед стихотворението е много хубаво – издържано като ритъм, рими и метрика. Но ако не само го прочетем и отминем, а се върнем и поразсъждаваме над него, започваме да се замисляме.

Явно идеята на стихотворението е - видно и от заглавието му, - че истинските мъже не плачат. Но тази идея още първите два реда я опровергават:

“В горчилката на мъжките сълзи
река солена с горест се разлива.”

И това ако не е рев! Пак добре, че “мъжките сълзи” са оприличени само на река, а не на море или океан!

Освен това, когато се каже “Мъжете не плачат!”, представяме си истински мъже. Такива ли са обаче мъжете в това стихотворение. Не, на тези мъже “зениците са празни”, животът им “гърбаво пълзи”, душата им е “уродлива”, над тях тежи проклятие, в гърдите им цари бездушието. А като капак накрая и едно определено женско качество - “суетата ги убива”!

Но да се взрем в последния куплет.

“Два кратера са мъжките очи...
в покоя им надежда не заспива.”

Интересно сравнение. Кратери, които бълват водна пара, пепел и лава, или “два сухи кратера”? Според мене, за да я няма първата асоциация, по-подходящо е “два сухи кратера са мъжките очи”, независимо че сричките стават с две повече. А във втория ред: “в покоя им надежда не заспива” логичен смисъл и образ не виждам; но може би авторът в няколко реда ще ни разясни какво е имал предвид.

А на последния ред смисълът е ясен, но пък е толкова не на място! Нима може да се каже, че истинските мъже “безмълвно суетата ги убива”? Нали суета означава празнота, неистинска болка, а измислени, безсмислени и глупави страдания!

Не, това стихотворение не може да е за мъже! Още в заглавието самата му постановка е невярна – защото има и съвсем други мнения!

“Проклинаш ме.
Изричаш тежки думи в здрача.
Плачи!
Мъжете... истинските... плачат!”
( Звездомира).

Или: “Само от любов мъжете плачат!” /Ангар/.

Стихотворението на Виконт може да бъде вярно само в един смисъл - че истинските мъже ОТ БОЛКА НЕ ПЛАЧАТ. Че те – благодарение на силата на характера си, а най-често - от гордост, не показват колко силно ги боли. Изживяват болката си мъжествено, без да хленчат и да просят съчувствие.
Затова мисля, че финалните два реда би трябвало да се прекроят в такъв дух:

“Те никога не плачат щом боли,
дори и болката да ги убива!”

Така си мисля аз по моите критерии за поезия: че едно стихотворение може да е много издържано като форма, но ако в него има неверни и алогични твърдения (освен разбира се ако не е хумор, ирония, пародия), то не е поезия, а квази поезия – само наподобява на поезия.

За мене Виконт е много талантлив поет, и със завидно поетично майсторство, и с разнообразни и красиви идеи на стихотворенията му. С анализа на това му стихотворение искам да кажа, че не е достатъчно да напишем стихотворението - а след това трябва да вземем скалпела и да му направим и дисекция! Ако с това не го умъртвим, разбира се!



Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 08.06.2011 @ 12:35:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Такава дисекция искам... за да се види как изглежда в очите на другите посланието изпратено в стихотворението и дали съм успял да внуша онова, което ме е накарало да го напиша.
Разбира се, че не е задължително да бъде разтълкувано еднакво от всеки читател, често пречупваме прочетеното през призмата на своите усещания за да адаптираме думите на автора към своето моментно състояние.
Стихотворението започва с констатация:
В горчилката на мъжките сълзи
река солена с горест се разлива...

Това е категорична констатация за силата на мъжките сълзи, които в истинския мъжки свят са рядкост. За да заплаче истинския мъж е необходима истинска душевна буря или непосилна мъка и скръб. Не мога да се съглася с определението на Ангар, че заглавието трябва да предреши от първите редове развоя на творбата, за мен заглавието е обобщение на идеята и смисъла вложен в нея. Има известна логика в твърденията му, но ако се прочете по внимателно, което всъщност не е вложено в замисъла на автора за първоначално внушение. В никакъв случай обаче не можем да определим първите две строфи като "рев".
Следващата строфа индикира моментното състояние на лирическия:
В зеници празни гърбаво пълзи...
ясно е, че моментното състояние се идентифицира с "празни зеници" - които могат да означават не само дълбоката душевна празнота, но и липсата на сълзи в тях.
... живота, който бавно си отива.

Това е безспорно резюме на духовния катарзис на героя... но вместо горчива река от сълзи, неговите зеници са празни.
"гърбаво пълзи"
е подходяща метафора за неудоволетворението от живота, но в никакъв случай не определя лирическия като женствен представител на силния пол или създава впечатлението за някакъв уродлив представител на онази част от него, която с начина си на живот се отказала от неговата същност. Всеки от нас е критичен към бита и в зениците ни често преминава отблясъка на неговите неудобства и " гърбавия" в случая не става въпрос за физическа уродливост на живота, а за неговата структура и за неприятните предизвикателства на кармичните ни задачи. На кой не му се иска живота му да преминава на пълен ход, като платноход с развяти платна и попътен вятър. Но това е невъзможно и лирическия го потвърждава с :

С проклятие към пъкъла върви
в бездушието пътя си открива...

Проклятието е избрания кармичен път, а вродения бунтарски дух на човека - се приема за жертва. Бездушието в случая не е проява на малодушие, а в безропотно приемане на обстоятелствата в живота на лирическия, безсилието да ги промени и осъзнаването за своята невзрачност в космически план и въпреки това, заобиколен от това бездушие, да търси своя път.

Нека направим необходимата дисекция и от гледната точка на автора и естествено, защото замисъла е негов. Изразните средства в поезията дават сравнително голяма свобода и на авторите и на критиците да разискват върху сравнително ясни на пръв поглед неща и пространството да се обременява с още излишни дискусии. Винаги съм смятал, че поезията е духовна потребност и както и в живота има хора, които се изразяват добре - други не успяват. Но това не ги прави по-малко стойностни. Виж, ако имаш претенции за високи художествени постижения става задължително да го правиш не само според правилата, но и според възможностите си. внушението на моите стихове е основното, което ме вълнува. Онзи път- най-краткия до сърцата на читателите, за да им дам възможност в моите думи да открият своите, онези неизказаните.

Още едно потвърждение за логическата насока на заглавието е :


два кратера са мъжките очи...
в покоя им надежда не заспива...
учуден съм, че тази метафора е останала неразбрана в яснотата си...
Не е необходимо да се споменава, че са сухи... думата " в покоя им" означава заспали кратери- недействащи, значи и сухи, но надеждата да се събудят с нови вълнения остава открита, както би могъл да избухне заспал вулкан. Поетичните похвати с це

още коментари...

]


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 08.06.2011 @ 12:41:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Такава дисекция искам... за да се види как изглежда в очите на другите посланието изпратено в стихотворението и дали съм успял да внуша онова, което ме е накарало да го напиша.
Разбира се, че не е задължително да бъде разтълкувано еднакво от всеки читател, често пречупваме прочетеното през призмата на своите усещания за да адаптираме думите на автора към своето моментно състояние.
Стихотворението започва с констатация:
В горчилката на мъжките сълзи
река солена с горест се разлива...

Това е категорична констатация за силата на мъжките сълзи, които в истинския мъжки свят са рядкост. За да заплаче истинския мъж е необходима истинска душевна буря или непосилна мъка и скръб. Не мога да се съглася с определението на Ангар, че заглавието трябва да предреши от първите редове развоя на творбата, за мен заглавието е обобщение на идеята и смисъла вложен в нея. Има известна логика в твърденията му, но ако се прочете по внимателно, което всъщност не е вложено в замисъла на автора за първоначално внушение. В никакъв случай обаче не можем да определим първите две строфи като "рев".
Следващата строфа индикира моментното състояние на лирическия:
В зеници празни гърбаво пълзи...
ясно е, че моментното състояние се идентифицира с "празни зеници" - които могат да означават не само дълбоката душевна празнота, но и липсата на сълзи в тях.
... живота, който бавно си отива.

Това е безспорно резюме на духовния катарзис на героя... но вместо горчива река от сълзи, неговите зеници са празни.
"гърбаво пълзи"
е подходяща метафора за неудоволетворението от живота, но в никакъв случай не определя лирическия като женствен представител на силния пол или създава впечатлението за някакъв уродлив представител на онази част от него, която с начина си на живот се отказала от неговата същност. Всеки от нас е критичен към бита и в зениците ни често преминава отблясъка на неговите неудобства и " гърбавия" в случая не става въпрос за физическа уродливост на живота, а за неговата структура и за неприятните предизвикателства на кармичните ни задачи. На кой не му се иска живота му да преминава на пълен ход, като платноход с развяти платна и попътен вятър. Но това е невъзможно и лирическия го потвърждава с :

С проклятие към пъкъла върви
в бездушието пътя си открива...

Проклятието е избрания кармичен път, а вродения бунтарски дух на човека - се приема за жертва. Бездушието в случая не е проява на малодушие, а в безропотно приемане на обстоятелствата в живота на лирическия, безсилието да ги промени и осъзнаването за своята невзрачност в космически план и въпреки това, заобиколен от това бездушие, да търси своя път.

Нека направим необходимата дисекция и от гледната точка на автора и естествено, защото замисъла е негов. Изразните средства в поезията дават сравнително голяма свобода и на авторите и на критиците да разискват върху сравнително ясни на пръв поглед неща и пространството да се обременява с още излишни дискусии. Винаги съм смятал, че поезията е духовна потребност и както и в живота има хора, които се изразяват добре - други не успяват. Но това не ги прави по-малко стойностни. Виж, ако имаш претенции за високи художествени постижения става задължително да го правиш не само според правилата, но и според възможностите си. внушението на моите стихове е основното, което ме вълнува. Онзи път- най-краткия до сърцата на читателите, за да им дам възможност в моите думи да открият своите, онези неизказаните.

Още едно потвърждение за логическата насока на заглавието е :


два кратера са мъжките очи...
в покоя им надежда не заспива...
учуден съм, че тази метафора е останала неразбрана в яснотата си...
Не е необходимо да се споменава, че са сухи... думата " в покоя им" означава заспали кратери- недействащи, значи и сухи, но надеждата да се събудят с нови вълнения остава открита, както би могъл да избухне заспал вулкан. Поетичните похвати с це

още коментари...

]


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 08.06.2011 @ 12:42:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Поетичните похвати с цел спазване на ритмиката и правилния стил, често водят до находки в изказ или до нелогизми, но в случая е пределно ясно за какво иде реч.



Те никога не плачат щом боли

безмълвно суетата ги убива...



Предложението на Ангар за поантата е същото, само казано по друг начин.

“Те никога не плачат щом боли,

дори и болката да ги убива!”



но, хайде да погледнем, какво се крие зад суетата, ...според мен прекалено много спецификации, но тя е винаги свързана с определено действие...а в случая суетата да не плачеш, да не покажеш слабост, да не станеш уязвим... страха от това да не те приемат за слаб, а именно това е визирал в дисекцията си едностранчиво и според правото си на собствено мнение Ангар. Но не слабост е състоянието на лирическия, а сила... сила да приемеш неприемливото, независимо от духовния си стремеж и безмълвно да понесеш съдбата си. И не болката ги убива , а суетата да я прикриват, за да не бъдат детронирани от своето място, онова на силния пол.



]


Re: Мъжете не плачат
от angar на 09.06.2011 @ 13:38:55
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря и браво, Виконт, че така хубаво обясни и защити стихотворението си!
Ясно аз не съм вникнал достатъчно в него, нито съм успял да го почувствам така добре. А и не бих могъл - рядко разбирам "какво е искал да каже" авторът. Фен съм на съвсем прямата поезия - която и с ритъма си, и с думите си въздейства пряко на ума и сетивата ни - както музиката.

]


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 09.06.2011 @ 14:51:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Честно казано и аз така се стремя да пиша... но ми казват, че трябва да бъда по сложен и не толкова предвидим в поезията си, и аз вече съм объркан къде е истината! Иска ми се именно като музиката и моите стихове да стигат до съзнанието на читателя. Имаш уважението ми за премия анализ на стиха и ми и доблестта да го кажеш!

]


Re: Мъжете не плачат
от Arlekino на 07.06.2011 @ 10:58:37
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми мъжкия ти стих!


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 07.06.2011 @ 15:05:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Благодарност!

]


Re: Мъжете не плачат
от arkoudaki на 07.06.2011 @ 00:19:08
(Профил | Изпрати бележка)
Да плачат мъже не е проява на слабост а на откровение...
Стихът е чудесен!


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 07.06.2011 @ 15:04:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Моите почитания за топлите слова!

]


Re: Мъжете не плачат
от ulianka на 06.06.2011 @ 22:26:34
(Профил | Изпрати бележка)
Все ми се струва, че и мъжете си поплакват:))))) Това, за което плачат наистина, не го пожелавам на никого! Харесах ти текста, Виконте!


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 06.06.2011 @ 23:57:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Сърдечни благодарности за топлите думи!

]


Re: Мъжете не плачат
от VECNO на 07.06.2011 @ 13:30:44
(Профил | Изпрати бележка)
Плачат, ВИК, плачат и то как - кратери в земята се отварят... просто не е да стоиш край тях... Поздрави за хубавото стихо! :)


Re: Мъжете не плачат
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 06.06.2011 @ 21:04:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Някъде четох,че според едно изследване жените обичат мъже,които плачат..Не съм много убедена в тези резултати...Но наистина е безценна една светла,мъжка сълза!...Много ми хареса стихотворението ти,драги Виконт!...Както винаги поезията ти е на ниво, и то какво!!!Поздрави от старата столица-Ружа/ЧЕ


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 06.06.2011 @ 23:58:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Здравей, Ружа... старата столица е столица на спомените!

]


Re: Мъжете не плачат
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.06.2011 @ 22:38:57
(Профил | Изпрати бележка)
Ще помълча за тези мъже


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 06.06.2011 @ 23:59:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
помълчи, те заслужават този знак на уважение!

]


Re: Мъжете не плачат
от vesslavova на 06.06.2011 @ 18:49:13
(Профил | Изпрати бележка)
ох,тези мъжки очи,които никога не плачат....
не е ли крайно време пък да проронят дори една сълза-мъжка,изстрадана... и да отшуми, това,което ги тревожи...
А суетата и ежедневието убиват всички ни! :)

Поздрави за силата!!!



Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 06.06.2011 @ 19:09:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Благодаря за топлите думи!!!

]


Re: Мъжете не плачат
от Solara на 06.06.2011 @ 19:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
Плачат понякога.Само ако знаеха какви рани оставят, когато плачат...
Харесва ми стихотворението ти!


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 06.06.2011 @ 23:57:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Моите почитания! Благодаря за прочита! Тежки са мъжките сълзи!

]


Re: Мъжете не плачат
от verysmallanimal на 06.06.2011 @ 17:44:55
(Профил | Изпрати бележка)
Щом е вярно, е тъжно...но пък е хубаво! Много!


Re: Мъжете не плачат
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 07.06.2011 @ 00:00:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
В тъжното винаги има скрита красота и неустоим чар.

]


Re: Мъжете не плачат
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 08.06.2011 @ 13:23:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Плачат... с цялото си същество...
не като жените само с очи.
Ако някой не е виждал мъжките сълзи и не се е давел в тях, по-добре никога да не ги вижда...


Re: Мъжете не плачат
от jey на 21.03.2012 @ 10:00:52
(Профил | Изпрати бележка) http://jivi.ucoz.ru
Само истинските мъже могат да плачат!

Поздрави за хубавия стих!