автор: Valens

Над мен луната, светла и добра,
композираше мечтата своя.
На кея лодките поклащаха бедра,
във такт със музиката на прибоя.

Във флирт със морските вълни,
за гларусите времето бе спряло.
А фарът смигваше със светлинки
към мекичкото звездно одеяло.

С листенцата си влюбено дръвче,
разрошено от бриза, прошумулваше,
а любовта във мъничкото му сърце
непознати римички разбулваше.

Над мен луната светла и добра
със обич се огледа и усмихна.
И цял света в душата си побра,
а той се сгуши и притихна.