автор: Pobeditel

Усещаш ли прегръдката ми вечна,
даряваща ти живот и свобода.
С безкрайна енергия сърдечна
ни зарежда силата на любовта.

Знаем къде се намира светлината,
щастие струи от веселите ни очи,
миг след миг укрепваме скалата,
която от времето да не се руши.

Усещаш ли, когато те превеждам
през лабиринт на спомен и мечта
и по пътя верен те извеждам
до бистрия извор в твоята душа.

Аз умея винаги да присъствам
като чувствен знак за вечност,
а мнозина бележат с отсъствие
пределите на висшата човечност.

Усещаш ли, когато те наричам
с най-нежни и прекрасни имена.
Не може друг повече да те обича,
ще съм с теб и след хиляди лета.