автор: meiia

      на всички хулитери

Вие сте свидетели на всичките любови,
на бившите ми и сегашните,и бъдните.
На малките ми като иглен връх обнови,
на лутането от реалност до отвъдно.
На онзи луд стремеж да не остарявам,
а все без време рано да си търся края.
На ужаса,че в грешките си се повтарям,
че отстрани е видно,а пък аз не зная.
Свидетели сте и на онази тиха пиета,
разкъсвана от нощите ми недолюбени.
На чернокрилата им като гарван самота,
на очите полудяващи да бъдат влюбени.
И на непосилния за моята душа товар
да търся все любов и да я отминавам
като безценен и незаслужен още дар,
когато най съм искала при нея да оставам.
На гордостта ми да съм силна,отстрани
погледната, и някак бегло несъзряна.
Когато съм желала да извикам "остани"
или пък с нежност нечия да бъда спряна.
Свидетели сте и на думи,и безмълвие,
което никъде на никого не съм показала.
На стара болка от неизплатени дългове,
от щастие,което някога съм си отказала.
Дори,когато съм шептяла откровения,
не съм била в това магическо усещане
като да се изповядвам в стихотворения
и капки изповед отсреща също да усещам.
Свидетели сте и на тази ми наивност
да се призная днес пред вас почти дословно.
Простете и тъй плахата ми агресивност
все да ви търся и приемам безусловно.