автор: iar

От една черга сме.
Отначало е нямало черга.
През есента сме се завивали с шума, а през пролетта - под листата.
Затова и първата ни черга е била зелена.
Съвсем обикновена, проста.
После са и сложили отстрани пискюли, а накрая - знакът. Да се знае, че е наша, българска! Да се знае, че сме юнаци!
Знакът го турил една мома, казвала се Райна. Била учителка. Аз затова много харесвам учителки. Два пъти се жених за учителки, дай боже и трети път! Чакайте, че се отплеснах...
След това сме пришили към тази зелена черга друга, бяла, от едната страна, а от долната страна - червена. Три черги в едно, за щастие!
И станала нашата черга шарена: бяла, зелена и червена.
Станала освен това голяма, много по-голяма от чергите на съседните нам народи. Другите народи много ни завиждали за нашата голяма, хубава, шарена черга!
Че как!
Всички ни е завивала и ни е топлила. Вечер зафучи зимната фъртуна, а ние на топло под нея: дядо и баба ни разказват приказки за храбри юнаци и красиви моми в единия край, приспиват ни с песен, а в другия край мама и тати ни правят ново братче или сестриче!
Затова и се е множала нацията ни, защото голяма ни е била чергата!
Такава е била нашата бяло, зелено, червена черга.
От една черга сме.
Обаче, постепенно, в чергата ни се навъдиха гадини, бълхи. После и въшки.
Отначало бяха малко и малки гадините. Е, хапят, пощипват малко, ала кой ти обръща внимание! Свикнали сме.
Но все повече ставаха въшките и бълхите. И се оядоха - все по-големи!
И хапят, не си играят - до кръв! Смучат и не пускат.
Чудим се вече, какво да правим?
Мамка им и гадини!
Мамка ти и черга!
Някои от нас не издържаха, отидоха си от този свят.
Други не издържаха и отидоха да търсят други черги.
Казват, че чергите на другите народи били по-хубави от нашата, по-чисти.
Викат: нашата черга, огън да я гори!
Но аз все си мисля, че трябва да си е пазим.
Да не вземем накрая заради бълхите да си изгорим чергата, ей!