Щастливо нехаеш, невинно момче,
щурееш във приказно-вещерски свят...
Игриво пирой те мъртвешки влече -
отнася в магичен, чудовищен град,
люлее всемира, възторзи подмята,
чертае съдбовно греховната сласт...
Задавена мрачно, забравя зората
да шурне с лечебната, слънчева власт.
Проблясват небесни искрици в очите.
Мрачнеят далече немирни звезди.
Пролазва и вятър, разрошва косите -
в извечна нирвана ще те приюти.
Просъсква последният вопъл в гръдта.
Неистово зейва зловонната смрад.
Белязана скверно, застива плътта
на призрак окаян в среднощен сабат.