автор: CTPAX

От пролетта
до края на зеленото
очите ти привикват
със цвета.
Загледаш ли се –
вече ще е уморено
и ще мечтае
робата на есента.
Зеленото
ще моли вятъра за прошка,
че малко късно, но разбра
защо, нарамил жълтото
от близката пустиня,
рисува пламък
по трептящите листа.
Зеленото
навършва пълнолетие.
Дали ще има някой
по клоните му да посвири,
желанието да изпълни
и да угаси свещта.