автор: ma_gi

Погледни ме, шерù, погледни ме в очите!
Не е лесно със твойта Нанà...
Зная, знам ти какво не посмя да попиташ
и защо е тъгата ти, знам.

Помня, помня още, шерù, оня дъх неизстинал -
бе въздишка на лудост и страст!
А от грях натежа и разцъфна градината,
и запя, затанцува със нас.

Не плътта, същността си, тогава ти дадох!
И душата докосна душа –
заискри, запламтя и запали пожари,
от които светът занемя...

Завистта във сърцата на много съпруги,
избуя с разрушителна мъст,
не разбираха те, как омайва мъжете им “другата”
и сковаха позорния кръст.

А мълчаха мъжете, до скоро пияни от ласките,
по съпружески свели глава...
От метреса, кажете, как любов да очакваш?
Да, метреса е твойта Нанà!

Погледни ме, шерù, погледни ме в очите!
Знай, че всичко е тук и сега!
Вън ме чакат. И не смея дори да попитам...
Тъжна тръгвам. Каретата спря.