Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 1
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: Lorena

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНадежда
раздел: Романи
автор: CheGuevara

1.Чуй, Боже, молитвата ми.
И не се крий от молението ми. 2 Внимавай в мене и послушай ме:
Скитам се в тъженето си, и смущавам се 3 От гласа на врага,
От притеснението на нечестивия;
Защото хвърлят върху мене беззаконие,
И с гняв ми враждуват. 4 Сърцето ми тъжи вътре в мене,
И боязън смъртна нападна върху ми 5 Страх и трепет дойде върху мене,
И ужас ме покри. 6 И рекох: Дано би ми се дали крила като гълъбови!
Щях да литна и да си почина.
Псалми, Глава 55

16 ч.

Н А Д Е Ж Д А

Петдесет и едно, петдесет и две...
„Петдесет и две...“ повтори си на ум Надежда. Имаше още толкова много до сто, а скоро навън ще притъмнее и пак надеждата й ще отлети към небитието...
Двете й ръце лежаха кротко върху зелената ливада на мъхестото одеяло като две нежни лилии, разцъфнали в окото на горско езеро. Една веничка плахо пулсираше под слоновата кост на прозрачната й кожа и момичето се запита „Докога ли?...“
Надежда имаше ясно сини очи – две лъчезарни метличини, над които хвърляха пеперудена сянка дълги, извити ресници. Те все още пърхаха при всяка прелетяла край прозореца птица. Докога ли?..
Когато я изписаха от болницата, лекарите не посмяха да й връчат доживотната присъда, но тя я прочете в гузните им думи, бягащите им от пряк контакт очи...
Петдесет и три...
От радиото в ъгъла се лееше кристалната река на песента. „Ако имах криле, небето ще достигна, с птиците ще потанцувам...“
Първо изгуби грациозните движения на ръцете си, тези ръце - птици, които пърхаха във въздуха около нея, когато танцуваше...После краката престанаха да я слушат...Гъвкавото й тяло на балерина се вкамени и тя заприлича на изящна статуя, застинала бездиханна...
Петдесет и четири...Плахото птиче на надеждата се раздвижи в застиналите й гърди...
Първо изгуби възможността да се движи, после – приятелите се разлетяха и сега й останаха само птиците, които прелитаха край прозореца й.
Майка й побеля и се смали, но никога не изгуби вярата, че Бог е милостив и ще върне светлината и смеха в техния смълчан дом. И днес тя с надежда и смирение тръгна към църквата. Да се помоли на Божията майка, да се провре под Свещената плащеница и да даде воля на сълзите, защото си беше забранила да плаче вкъщи. Нейната Надежда трябваше да живее с надеждата...Медицината върви напред, знае ли човек какво му е писано!?...
Петдесет и пет...Петдесет и шест...
Една безсънна нощ в Нощния Хоризонт момичето чу за едно японско дете, които правело от хартия птици и ги пускало да летят към слънцето с надеждата, че ако пусне над 10 000 орегами, то ще се пребори с лъчевата болест. Тогава надеждата сви гнездо в душата на Надежда. Нейните ръце бяха безполезни, не можеха дори да трепнат, но Бог е създал птиците и те на воля тропосват синята коприна на небето всеки ден. И тя реши, че ако всеки ден изброи по 100 птици, прелитащи покрай прозореца й, тя ще се пребори с болестта. Мислено се молеше всяка утрин и трепетно следеше сенките на птиците отвън...
Петдесет и седем...
Палав слънчев лъч повдигна крайчеца на пердето и сините метличини на Надежда заблестяха - две сини крила на надеждата...

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)


Публикувано от aurora на 30.05.2011 @ 16:07:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.04.2021 год. / 07:27:19 часа

добави твой текст
"Надежда" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Надежда
от sineva на 03.06.2011 @ 21:38:13
(Профил | Изпрати бележка)
Настръхнах...
Толкова ме впечатли, Руже?!
Винаги, ама винаги са много, много стойностни нещата, които пишеш!
А ти го правиш прекрасно!
С обич, мила!:)


Re: Надежда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 03.06.2011 @ 22:30:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти,мила Синева, за добрите думи!!!Прегръдки отдалече-Ружа

]


Re: Надежда
от ASTERI на 02.06.2011 @ 15:41:28
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Руже!
Много силно послание за вярата в онова...
Много ми хареса! Поздрави!


Re: Надежда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.06.2011 @ 23:02:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
От сърце ти благодаря,мила Дани!Сърдечни прегръдки през планини и долини-Ружа

]


Re: Надежда
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 02.06.2011 @ 08:14:31
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш да рисуваш надежда, Руже, правиш го по един красив начин, така както само поет би могъл да пише проза.
Хубав ден!:)


Re: Надежда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.06.2011 @ 08:55:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти,Влади!!!Наистина,дългото писане на поезия помага при писането на проза,но според мен и при прозата, и при поезията най-важно е да познаваш, да разбираш и да обичаш героите си!...Прекрасен слънчев ден ти пожелавам от сърце-Ружа

]


Re: Надежда
от zaltia на 31.05.2011 @ 21:03:43
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Ружа!
Вяра, Надежда, и Любов!
Когато чуя една от тях,.....и се сещам за другите две.
Не знам кой ги е събрал заедно- сигурно Животът.
В разказът ти "Надежда" усетих голямата Вяра на героинята,.. и голямата Любов с която е написан!
Хайде чакаме цялата книга!
Поздрави приятелко!


Re: Надежда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 31.05.2011 @ 21:34:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти, Краси,че отдели време да прочетеш!!!Книгата вече се оформя,но върви трудно,защото трудното битие ме убива...Все пак няма да се дам!!!
Приятна вечер,скъпи приятелю!
И нека не губим надежда в красотата и доброто!!!
Ружа

]


Re: Надежда
от Albicia (gleditshia@abv.bg) на 30.05.2011 @ 17:34:31
(Профил | Изпрати бележка)
Знам от собствен опит, че ако човек много силно вярва и много силно иска нещо, то дори и невъзможно, се случва.
Бяла лястовица, хартиени жерави или сини крила на надеждата...


Re: Надежда
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 30.05.2011 @ 17:43:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти,че отдели време да прочетеш!...Надеждата е най-силното оръжие и тя умира последна!...Поздрави- Ружа

]