автор: albicia

С влажни пръсти роши ми косите,
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,

грабва ме, лудешки затанцувал...
Непознат е, а така връхлита! -
Гледаш ме невярващ, негодуваш
как небрежно вдига ми полите,

спира на затоплените дюни,
палаво в очите ми наднича,
сякаш ей сега ще ме целуне
и ще стана негово момиче...

Вятърът хлапак необуздан е,
ти недей от него да ревнуваш:
днес от дрехата ми прави знаме,
утре ще избяга, разбунтуван,

по вълните - тъжен и самотен,
с песни на русалки укротяван...
Ти си ми в сърцето пуснал котва.
Бризът ли? - е, хайде да забравим!