автор: traveller

Градената с години тиха слабост
да бъда аз, макар че все не мога,
болезнената моя суета
да се оплитам в дрипи на разнищени,
сдобилият ме слух за самота,
в която се прокрадва глас от Бога,
са вашият билет да сте сега
сред гостите на този бал тъй пищен.

Не бива да целувате ръце
на всякакви кралици без корони,
конете си оставяйте в яхъра,
на бала й овес не се сервира,
лакеите са тук, а не отвън,
макар да ви изглеждат твърде скромни.
Търсете ги сред вас и - господа,
тя вече неусетно ви гримира.

Ще ви представя Нея, но сега
е време да звънят кристални чаши.
И вдигам тост за чуждата вина,
невинен като всеки, клел се в Него.
Нима не сме ний роби и нима
разбира някой всички жертви наши?
Забравяме за всичко след сега,
дори не сме и чували за его.

Станете, моля. Пълните уста
от лоените думи забършете,
не бива да целувате ръка
на дама с мръвки кървави в устите.
Тя няма и да трепне от това,
че в мазните ви пръсти няма цвете -
самата тя е цвете, господа,
в градината й вие сте слугите.

Не ще я трогнат вашите сълзи.
Престорените няма да се скрият
и вярно, че изглежда малко бледа,
но тя от векове не си доспива...
навярно ще й трябват много дни,
за да реши кои били сте вие,
но знайте, че когато ни роди,
по малко зло от нас ще си отива.