автор: tomatroev

Евангелията са полемични произведения.
Писани са от някой, който иска чрез словото да внуши на читателя определено виждане за нещо. Това е неговата "истина".
Но с кого се води полемиката? Кой е опонентът и каква е "другата истина"?
Нека се опитаме да разберем това.
Знаем, че първоначално християнството е било идея, движение, съюз само за юдеите, на които Исус е обещавал свободна юдейска държава или, според тогавашната терминология, Царство Божие на земята.
По късно към този съюз се присъединяват елини и римляни. Назряват противоречия между юдеите и римляните. Апостол Павел в посланието до римляните е изнесъл дълга проповед, в която се говори за това, полезно ли е обрязването за християните или не! И вижте с какви витиевати слова само се изразява: "И тъй, ако необрязаният пази наредбата на закона, то необрязването му няма ли да се сметне за обрязване?" / Послание до Римляни 2:26 /
В продължение на няколко века след смъртта на Исус Христос се е водила остра полемика. Римляните се налагат, иначе днес папата нямаше да е в Рим, а в Ерусалим.
Днес юдеите си имат своя, различна религия.
Ала в Новия завет все пак се е запазила онази първоначална истина за християнския съюз между евреите, която после, къде умело, къде не толкова и по-скоро нескопосано, е била "редактирана" от по-късните автори.
Това обяснява донякъде защо, след като Исус е заловен, юдеите са лошите, а добрият е Пилат. Свещенослужителите и фарисеите настояват Исус да бъде убит. Пилат обаче се колебае, не намира у него никаква вина и не бърза да го съди.
После пак се опитва да направи компромис и ги пита кого да пусне, Варава или Исус? И юдейската тълпа крещи, че искат да бъде разпнат Исус!
Вижте само колко е бил добър римският наместник Пилат Понтийски!
Само че историческият Пилат Понтийски е бил съвсем друг. В едно писмо до Филон Александрийски от онова време е наречен "човек с непреклонен характер и безпощадно жесток". Пак в това писмо е обвинен в "непрекъснати екзекуции без съд" и в какви ли не други зверства и жестокости.
В евангелията обаче, той е добрият, а юдеите, предали Христос, са лошите.
Казах ви, обаче, колко неумело е скалъпено това.
Защото веднага, след като е показан добрия Пилат, виждаме издевателствата на римските войници. Те първо навличат багреница върху Исус, слагат му венец от тръни на главата, а в ръката му - прът, тоест, подигравателно го представят за "цар", коленичат пред него, да му се кланят като някакви шутове, а после взимат същия този прът и започват да го бият с него и да го плюят...
Виждаме, че нищо не се е променило за два века и тези войници правят същите неща като днешните Цветан Цветанови полицаи в акция, само дето тогава са нямали цифрови апарати, за да се снимат за спомен с този, когото унизяват и бият...
След като му се "наприсмяха", по израза на Марко, събличат багреницата, обличат му пак неговите дрехи и ще го водят към Голгота.
В това време, обаче, войниците виждат, че по пътя, отстрани, върви някакъв човек. Марко даже ни казва и името му, някой си Симон Киринеец.
Симон бил селянин. Малко нисък, но здрав, набит, бил е на нивата си, където цял ден е работил и сега се прибира в къщи.
Представете си го как върви бавно по улицата, вижда отдясно разбесняла се тълпа, "Пак ще разпъват на кръст някой!..." - казва си на ум. С една дума, нищо особено, това е било едва ли не ежедневие в големия град, какво го интересува него...
Ала ето, че двама римски войника се втурват и отиват до него.
Моите високо образовани и духовно извисени опоненти в Хулите биха представили разговора между римските войници и този Симон примерно, така:
"Извинете, господине, можем ли да ви помолим да една услуга?"
"Разбира се, господа войници, за какво става дума?"
"Ами ето, ще водим този господин на хълма Голгота да го разпънем, ала малко му е тежък кръста, бихте ли му помогнали да го носи?"
"Разбира се, господа римски войници, с удоволствие, хора сме, все пак, трябва да си помагаме!"
Само че не точно такъв е бил разговорът и по-точно е нямало никакъв разговор и по-добре си представете друга картина, по-позната от нашето недавно, когато самите ние сме били под робство, ала не римско, а турско: "Ей, гяур, дур бе, чакай малко!..."
Хванали двамата римски войника Симона Киренеец и го помъкнали.
И такива опити са правени в днешно време - може ли човек да си носи кръста? Не, не може. И три крачки дори не може да направи с две сковани на кръст тежки греди на гърба си.
А и не се е налагало това, защото и римляните не са били прости: по-голямата, надлъжната греда си е стояла на самото лобно място, забита здраво в земята, а осъденият е трябвало да носи на гърба си само по-малката напречната. На нея предварително е бил направен жлеб. На място сглобката е ставала бързо и лесно...
Но дори и тази по-малка греда е била достатъчно тежка и не е било по силите да я носи изтерзания, отслабнал и изнемощял духовен водач на бунта, та се е наложило помощта на Симона.
И така, сложили на гърба му Исусовия кръст и процесията тръгнала.
Върви Исус, зад него крета Симон, превит по тежестта на гредата... А двамата бунтовника, съратници на Спасителя, за които през вековете Църквата съзнателно и упорито ни е втълпявала, че са просто разбойници? За тях, както се казва, Историята мълчи... Ще се появят пак накрая, вече разпънати от двете Му страни, гневно да го упрекват: "Какъв бог си ти, обещаваше ни спасение, а виж сега?!"
Най-отпред на процесията, на коне, яздят, в парадните си униформи / Празник е все пак, трябва да уважат Пасхата! / римските наместници Ирод и Пилат, обградени от стотниците си, отстрани два легиона за конвой, за всеки случай, а "...Минувачите - пише Марко - Го хулеха, като клатеха глави и думаха: уа!..." / Марк.15:29 /
Какви са били тези минувачи, които викали "Ау!"? В други евангелия пък не само викат и крещят, но и замерват Спасителя с каквото им попадне в яда си.
Това са вероломните юдеи, внушават ни евангелията от Новия завет. Същите, които само ден по-рано са го приветствали с "Осанна!", сега крещят: "Разпни го!"
Защо така?
Ами защото, ще ви каже всеки римлянин, евреите са си просто такива: безнравствени, долни, вероломни хора!
Тази манипулация с библейските текстове е била доста успешна. Макар и нескопосана, тя е изиграла целта си, щом после 2000 години хората са смятали юдеите за долна и презряна раса...
Само че има една малка подробност. Хората, които са викали "Разпни го!" при вида на процесията, не са били тези, които са викали "Осанна!"
Всичко си идва на мястото, ако си представим точно какво е станало. А то е ставало многократно в онези десетилетия в Юдея и Галилея. Непрекъснато е имало бунтове и въстания на юдеите срещу римляните, но не по-малко и значими са били и сблъсъците между отделните партии, между фарисеи и зелоти, например, като се е стигало на моменти и до гражданска война.
Всичко си идва на мястото, ако кажем, че просто това е бил един от поредните бунтове. Имало е битка с римляните. Но е имало също така и сблъсъци между привържениците на Исус със садукеите и фарисеите.
Привържениците на Спасителя, тези, които са го посрещнали с възгласи Осанна, са били разбити. Могли ли са да се появят после на публично място, нали ще бъдат разпознати и арестувани. Естествено, че са се разбягали и изпокрили. А на процеса и на процесията към Голгота, са били враговете им, фарисеи и книжници...
Но за Църквата е изгодно да ни представи всички юдеи накуп, като лоши и лукави.
Ето защо тя упорито ще ви втълпява, че онези двамата, разпнати отляво и отдясно на Исус, са просто някакви разбойници, макар че Марко ги нарича в евангелието си "бунтовници", а Лука казва, че Варава е бил хвърлен в затвора "за бунт".

Следва продължение.