автор: elenasim1

Сърце от камък си направих,
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех,
изсмуквах твойта живинка,
животът ти с отрова тровех,
а съм обичана в грях вина.
Дъхът ти скитащ аз оставих,
бродещ в мрак и тъмнина,
стрелката на часовника забавих,
обричайки те във вечна самота.
За прошка не остана време,
но където и да си знай,
забрави ме, бях тежко бреме,
продължи напред и дерзай.