Когато вечер светят булевардите
и хората забързано се разминават,
и просяците, проснати по тротоарите,
умислено пресмятат хонорарите,
когато вкъщи се прибират контрольорите
със будната си съвест в чантата,
а юпитата свалят вратовръзките
във някой бар със недвусмислено заглавие,
когато се препъвам от умора,
а времето решава кръстословици по светофарите
и вечните тълпи по Лъвов мост,
по Цариградско и по Графа...
Тогава си мечтая да те срещна и да ти разкажа
за своето свирепо отчаяние,
че времето минава безвъзвратно
и още малко ще сме млади,
а после ще е късно за разказване
и светофарът няма да ни чака
да се наприказваме.
Тогава ще е късно да си спомняме
и ще е тъжно да се разминаваме,
и ще броим с досада спирките
до свойто безвъзвратно остаряване.