автор: elenasim1

Когато губиш света под краката,
не вярвах, че можеш да си толкова жесток
и да търсиш в мен вината,
не съм аз лек за твоя порок.

Безсмислено е мен да убеждаваш,
всеки от нас греши,
душата си на дявола да даваш,
проблемът едва ли ще се реши.

Надникни в дълбините на сърцето,
търси ме там, аз, твойта вечна грешка...
ще дойде времето, в което,
жадуващ ще ме молиш за прошка последна, човешка.

Но аз ще съм някъде далече,
там, където светът ще е мой
и обичта ми камък ще е вече,
а сълзите ми дъжд порой.