Ти имаш по-различни сетива от мен.
За тебе изгревът е в розово и синьо,
за мен е е във цигара и кафе
и още нещо, на което не намирам име.
За теб светът застава мирно в перспектива,
а моят свят - във хаос и във тлен
опъва се, боли и ми убива
и вместо аз - той подчинява мен.
Ти виждаш разновидности на светлината,
за тебе даже болката е цвят,
а всяка болка, щом веднъж си има име,
все някак е лечима в тоя свят.
Ти страдаш в закодирано страдание,
обичаш в закодирана любов,
но зад статива ти, на безопасно разстояние
светът, съм сигурна, не е така суров.
И ако можех като тебе да превеждам
живота си на някакъв език -
неразбираем, извънземен, извън-звезден,
в живеене не бих пиляла нито миг.