автор: Galatea

Самотно стаен във бездушна мъгла,
изправяш нагоре главата:
Дали на небето те виждат сега,
дали ще получиш отплата?

Отвсякъде гледат бездушно очи.
Във джунглата дебне бедата.
Във свръхнапрежение ти ще търпиш.
Ще търсиш ти диря в гората.

Поемайки смело по правия път,
към теб ще напира тълпата,
но ти се събирай във своята плът,
заключвай мира в светлината.

В мълчание стенеш и няма покой,
когото се луташ всред мрака,
а там на високо ти пеят във хор
любимите твоите братя.

Те чакат да чуят за твойте дела
за мъката черна в земята,
събирай обилно прекрасната тор,
с която израстват цветята.

Във студ си скован, но чакай мига,
когото ще блесне дъгата,
ще видиш тогава чудесния план:
Как бъдеще светло съгражда душата!