Не може да заспи Исус в тази последна нощ. Отива в едната стая сам и започва да се моли, казват евангелията. Но какво е било в душата му, не знаем и можем само да предполагаме.
Какви ли противоречиви мисли не са му давали мира?
Трябва да си е давал сметка, че е изкарал духа от бутилката и няма връщане назад. Знаел е, че ще се пролее кръв на другия ден, че ще паднат жертви: и юдеи, и римляни, неизбежно е в един такъв сблъсък, и в същото време дълбоко в себе си не е желаел това...Само ако е можел да намери някакъв друг начин!
Но възможен ли е?
"Ако те ударят по едната буза, обърни и другата!" Можем да си представим драматизма на ситуацията донякъде, като го сравним с Махатма Ганди в Индия в по-ново време, когато в края на краищата, въпреки теорията и практиката за ненасилие, се стига в един момент до въоръжени сблъсъци и до жертви...
В другата стая вече отдавна спят няколко от учениците му.
Но не всички. Защото въпреки всичките си душевни терзания, не е забравил Исус своя практически усет и е оставил отвън, на пост, двамина: Петър и Яков!
Излиза по някое време отвън, вижда ги заспали... "Така ли пазите?!" - вика им.
После се прибира. Пак се моли, стои буден до полунощ, втори път отива да ги види, вижда ги пак и двамата заспали на поста си отвън!
Ех, казва горестно Исус, каквото ни е писано да става, ще става!
И точно тогава отдолу идват хора, с факли, с фенери, въоръжени мъже, които идват да го арестуват.
Спират пред тях. Какво мислите, че ще направят учениците му? Разбира се, инстинктивно хващат дръжките на мечовете си: "Учителю, да нападнем ли с нож?"
И докато Исус каже, не, не вадете ножове, а в едно от евангелията даже допълва: "Защото който нож вади, от нож умира!", Петър вече е извадил меча си и замахва срещу нападателите...
Има хора, които си представят нашите герои като някакви театрални, оперетни фигури и най-важното, много извисени, разбира се... Меч, нож? Боже опази! Е, може, ако ножът е дървен...
Само че, не е дървен ножът / мечът /, а истински и с него ранява Петър един от слугите на първосвещеника. Отрязва му дясното ухо, пишат в евангелията, а Лука, надарен с най-богато въображение, допълва, че Исус, "като се допря до ухото му, изцери го." /Лук. 22:51 /
Исус не се съпротивлява и се оставя да го заловят.
Могъл ли е да стори нещо друго срещу няколко десетки въоръжени фарисеи и цяла дружина римски войници, пратени от Пилат за подкрепление? Нали по този начин би застрашил живота на всички останали в къщата?
И докато го арестуват и той им казва: "като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете." /Марк. 14:48 /, учениците му се разбягват кой накъде види...
И вижте сега нещо интересно за стила на тези писания! Дори и в тази силно драматична, трагична ситуация, Марко намира място да опише и една малко смешна, комична картина и с хумор да "освежи" текста...
Един от учениците на Исус / В "Тайното евангелие" това е Иоан./, разбуден от глъчката отвън, в бързината няма време да се облече, а само се загръща с някакво платнище и побягва. Войниците се опитват да го хванат, той се отскубва и побягва гол, а в ръцете на преследвачите остава само тази връхна дреха...
Водят вързан Исус при първосвещеника, а на сутринта го предават на Пилат.
Пилат Понтийски се чуди какво да го прави. От тука насетне има един много важен момент, на който трябва да обърнем внимание. Непрекъснато го питат: "Ти ли си Юдейския цар?"
Нито веднъж Исус не отговаря утвърдително.
Казва: "От други си чул това, не от мен." или само:"Ти го казваш.", или пък на този въпрос просто не отговаря.
Какъв цар е той, Спасителят, който е казвал непрекъснато, че последните ще станат първи и че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в царството божие!
Това ми напомни малко на оная известна случка от живота на нашия апостол Васил Левски, когато го питат: "Бай Василе, когато се освободи България, кого ще турим за цар? Зер на тебе ти се пада най-горната служба!"
А Левски, знаете, какво отвръща: "Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство!"
Но първосвещениците и фарисеите упорито настояват пред Пилат, че Исус се прави и се мисли за цар на юдеите!
От една страна, това за тях е непростимо, как така този необразован, обикновен човек ще има такива претенции?
А от друга, това е най-тежкото обвинение, нали така той оспорва властта на цезаря и на Рим над юдеите! И присъдата на Пилат може да е само едно - смърт!
Но Пилат не бърза да отсъди. Изпраща го на Ирод, наместникът на Галилея.
Но чакайте, нали това става в рамките само на няколко часа? На този факт се обръща малко внимание. А би трябвало. Това означава, че Ирод със своите легиони не е в Галилея, а също тук, най-вероятно, разположен с войската си на стан край стените на града.
И още нещо. В Новия завет се споменава, че Ирод и Пилат много не се понасяли и имали неприязън един към друг. Какво тогава е наложило идването на Ирод в Ерусалим, ако не това, че се е налагало подкрепата му, за да бъде смазан евентуалният бунт или не дай си боже, въстание на юдеите?
Ирод оставя Исус на войниците си, които му се подиграват и го бият, а после го водят обратно при Пилат Понтийски.
Тук следва много важен момент. Знаете, че заедно с Исус в претория стои затворен и Варнава и още няколко човека. Знаем ги добре, това са разбойниците, нали?
Само че, ето, Марко пише така: "...някой си, на име Варнава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство." / Марк.15:7 /
Зависи от гледната точка.
Нали и от гледна точка на турските власти, нашите хайдути, та дори и Левски са просто разбойници, а пък Ботев си е едва ли не и някакъв терорист, завзел австрийския кораб "Радецки"!
Нашата гледна точка обаче е различна и за нас тези хора са национални герои!
Затова, когато прочетете в евангелията, че Галилея е люлка на разбойници, не забравяйте, че това е просто едната гледна точка, тази на римляните, на поробителя.
Разбойник ли е Варнава?
Разбира се, че не! Имало е бунт пред свещения Храм в Ерусалим на юдеите срещу римляните, отличил се е със смелостта си Варнава, убил е няколко римски войници, бил е накрая заловен и сега чака присъдата си.
Но чакайте, тогава и другите двама, ония така наречени "разбойници", разпънати после също на Голгота, от ляво и от дясно на Исуса, не са никакви разбойници!
Така излиза.
И тримата, разпънати него ден на Голгота са достойни мъже, по различен начин борци, както казваме ние за нашите герои: "за правда и за свобода!"
Само че всеки по своя си начин: единият - със слово, другите двама - с меч.
Следва продължение.