автор: elenasim1

Какво е да си човек?

Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и времето, в което живее. Човешкият индивид се оформя като добър или зъл, в зависимост от средата, която го заобикаля. Понякога в дадени ситуации добрият може да изпусне контрола на наследственото зло, витаещо в съзнанието му и да се превърне в зъл и обратното. Днешното време оставя своя белег, като вгражда в човека доста лоши качества.
Завист. Егоизъм. Расизъм. Желание да се чувства винаги и непоклатимо от възвишението на първото място, което е определил само за себе си. Не, че в другите времена не ги е имало тези качества, но, предполагам, времето можеше да ги заличи, ако не ги поддържаше човекът. Сякаш ,,някой’’ е изтрил от човешкото съзнание качества като всеотдайност, любов към ближния и вярата във силата на доброто.
Човекът в днешно време се е превърнал в най-големия вредител за околната среда, забравяйки, че не може да живее без нея. Потъпква всичко, което стои на пътя му. Предполагам, няма да е за дълго, защото рядко човешкият индивид се замисля върху това, че има срок с изтичане, който е отреден с всеки час, миг и секунда.
Ако човекът се замисляше повече върху това, което предава на поколението си и върху възпитанието му, щеше бавно и славно да потисне наследственото зло, което притежава.
Интересно докъде ще достигне човешкият индивид? Защото аз няма да мога да проследя развитието му. Но се надявам да е по-добро другото време и в него да живеят повече от тези, които ще потиснат злото. Все пак аз съм човек с моя срок и рано или късно ще изтече. Надявам се да оставя следите от доброто след себе си...