автор: Pord

Дните текат,
капят листата;
животът просто преваля.
Всичко оттук нататък
има край,
не начало.

Вече не мога да казвам:
някой ден,
утре,
после.
Нищо не е напразно.
Нищо не е без полза.

Гледам,
защото виждам.
Слушам,
защото чувам.
Мога да чувствам трижди,
вместо да се преструвам.

Няма да ви отлагам,
срещи,
любови,
болки.
Господ ми е Веднага.
Сатана ми е Колко.

Повече няма да казвам:
някой ден,
после,
утре.
Слънце,
недей залязва,
че ще те върна с кутре.