автор: plami_6

В броня челична - желязно момче,
обелиск светлоструен сред мрака -
с обич бодлива искрици тъче -
фойерверки, маркиращи зрака.

Тази вечер ще бъда щастлива -
искам толкова малко сега...
Глътка слънце, вода да съм жива -
просто пак да съм тази жена,

дето всяка пустиня преброжда
и намира оазис в нощта,
дето тихо в съня ти дохожда
и орисва го с майска роса,

дето кротки светулки превръща
в жаден огън, разгарящ страстта,
дето всяка омраза прекършва
и възражда с копнеж любовта...