За мен тесен е белият свят.
Като птица в небето се рея.
В пропаст пролетна цял водопад
с пръски водни душата ми пее.
Жадна птица за полет съм аз,
прилепена с магнит в небесата.
И съм вятърът, пълен със страст,
нежно ронещ на пясък скалата.
Аз вода съм. С решетка - кристал,
съхраняваща думи и чувства.
Муза съм на старинен роял,
чрез клавишите дишащ изкуство.
Вятър... Птица... Вода... И роял...
Всичко туй съм побрала у мене.
И съм сливов цвят в себе си сбрал
красотата на пролет неземна.