В деколтето на пролетна вечер
с разтуптяно от люляк сърце
пее своята весела песен
едно малко врабче.
Ще осъмне с крачета в росата
и на май в средата ще спре,
ще разроши на тревите косата
едно игриво врабче.
Без крилото на мама, но с вяра.
С надежда и много инат
на живота ще влезе във храма -
да изпее молитва за нас.