С теб живеем от двете страни на компютъра,
ти - в Япония, аз - в Тимбукту,
и не тръпнем за среща, броейки минутите,
просто вече сме част от Фейсбук.
Да те виждам отдавна не ми е потребно -
по-реални сме днес зад екрана.
Вярно, близост такава е малко нередна,
но в сърцето поне рани няма.
А е всъщност трагично - с часове си говорим
и се смеем, споделяме тайни.
Ако беше до мен, вечно щяхме да спорим
за ненужни и смешни детайли.
И така се редят по клавишите дните ни
с постоянен адрес - вътре в сайта,
и складират на части разделени душите ни
в обща памет - два гигабайта.