Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 651
ХуЛитери: 0
Всичко: 651

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато е почти
раздел: Поезия
автор: GINKO_PRIM

Тъга е. Някак леко, а тежи.
Във ъгъла на устните се крие.
Прилича всъщност на пейзаж с брези,
а се просмуква в костите и пие, пие…

Напомня камък, хвърлен сред поток -
животът винаги заобикаля.
Не. Не е рана. Някакъв оток,
от който гладкостта ти се проваля.

Когато е… е просто безсезоние.
Вали, вали и е студено, мокро.
А в локвите се давят шепа спомени
за слънце, за море и нещо огнено…


Публикувано от valka на 18.05.2011 @ 14:34:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   GINKO_PRIM

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 01:08:26 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Когато е почти" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато е почти
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 18.05.2011 @ 14:37:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Нека си стои пейзаж с брезички,
в който пеят летни малки птички.
А тъгата - тъмното мастило
с гъбичка изтрий, да ти е мило. :Р


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 15:25:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ще предам на лирическата! :))

]


Re: Когато е почти
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 18.05.2011 @ 15:43:34
(Профил | Изпрати бележка)
за слънце,море и още нещо...;)))
Привет Примова!


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 20:58:22
(Профил | Изпрати бележка)
Почти като прословутата реплика на адашчето ти Евро от "Оркестър без име". :)))
Привет, Кате! :)

]


Re: Когато е почти
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 18.05.2011 @ 17:52:08
(Профил | Изпрати бележка)
Такава е тъгата, уж лека като перце, а тежи като камък на шията...Ама ще я гоним с такива стихове.
Здравей, Гинче!


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 20:59:32
(Профил | Изпрати бележка)
А, аз и с други нещица знам да я гоня тая проклетия. :))
Здравей, Влад!

]


Re: Когато е почти
от tomatroev на 18.05.2011 @ 17:55:16
(Профил | Изпрати бележка)
Никакво време, но хубаво стихотворение! Изваяно някак...

Поздравления!


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 21:00:38
(Профил | Изпрати бележка)
Никакво, никакво... пък току стане някакво. :))
Благодаря, Тома!

]


Re: Когато е почти
от ami на 18.05.2011 @ 23:40:05
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Аха..и спомена за огненото нещо ше се удави, а??Пуу да ти се невиди - прегръдка !!!:)))


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 08:58:35
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, шамандура лесно не потъвала. ;)
Ама, знае ли човек?
Напрегръщана и ти! :))

]


Re: Когато е почти
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 18.05.2011 @ 23:52:53
(Профил | Изпрати бележка)
...
А в локвите се давят шепа спомени
за слънце, за море... и хляб, и покрив…

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(добре ти се отразява *творческата командировка*... :)


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 09:01:50
(Профил | Изпрати бележка)
Оффф, дивак! :)))
Като нема хляб - пасти... ;)
Ама пък, добре се справяш с редакциите! :)))
Хайманосването винаги помага, знаеш.

]


Re: Когато е почти
от midnight_witch на 19.05.2011 @ 08:40:29
(Профил | Изпрати бележка)
болиш ме, мама му стара


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 09:02:37
(Профил | Изпрати бележка)
нидей рива! :))
минава...

]


Re: Когато е почти
от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.08.2011 @ 16:46:06
(Профил | Изпрати бележка)
Не. Не е рана. Някакъв оток,
---------------------------------
и изобщо цялото като описание на тъгата!!!


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 14.08.2011 @ 08:29:18
(Профил | Изпрати бележка)
почти :))

Голяма обиколка си направила по текстовете ми :))))
Благодаря!

]


Re: Когато е почти
от Meiia (meiia@abv.bg) на 17.08.2011 @ 16:37:15
(Профил | Изпрати бележка)
Даже не е само обиколка:)
Ето:

Пясъчен часовник

"Когато съм море за някого

...Навярно мидите, заседнали в гръдта ми
са бисерни..."
GINKO_PRIM

Когато не съм море за никого, безводна
ме диша сушата и гасна в бялата й прах.
В отворената урна на сърцето не засяда
ни минало, ни бъдеще, ни днес. Ни никой.
Нищо! Навярно ти си, съвршенство Тишина,
застиналият всред зениците ми космос?!
Навярно ти отдавна ме зовеш и ме отказа
от думите на моето море. И то изчезна
невикано, неназовано, бездиханно в мен.
Когато аз не съм море за никого, тогава
скъсната огърлица щастие недостижимо
пръсва атомите ми по пода на Сътворението
И ако Бог не пожелае да ме събере отново
в наниз, перла подир перла, ще е време
да усетя как сърцето ми се пълни с пясък.

]


Re: Когато е почти
от GINKO_PRIM на 17.08.2011 @ 17:17:39
(Профил | Изпрати бележка)
Мда...
За кой ли път ми се намъкваш тихомълком и подкожно :)))
Обаче, глей сега:

пясъчно

не съм море за никого
безводна ме диша сушата и гасна в бялата ù прах

в отворената урна на сърцето не засяда ни минало
ни бъдеще
ни днес
ни никой
нищо

навярно ти си
съвършенство Тишина
застиналият всред зениците ми космос

навярно ти отдавна ме зовеш
и ме наказваш за тайното
за премълчаното море
а то изчезна
невикано
неназовано
бездиханно в мен

не съм море за никого
и скъсаната огърлица щастие
недостижимо пръсва атомите ми по вятъра на Сътворението

и ако Бог не пожелае да ме събере отново
наместо в перлен наниз
ще е време
сърцето ми да се превърне в пясък


Не знам що така си го прочетох. :)))

]