ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 651
ХуЛитери: 0
Всичко: 651
| Тъга е. Някак леко, а тежи.
Във ъгъла на устните се крие. Прилича всъщност на пейзаж с брези,
а се просмуква в костите и пие, пие…
Напомня камък, хвърлен сред поток -
животът винаги заобикаля.
Не. Не е рана. Някакъв оток,
от който гладкостта ти се проваля.
Когато е… е просто безсезоние.
Вали, вали и е студено, мокро.
А в локвите се давят шепа спомени
за слънце, за море и нещо огнено…
Публикувано от valka на 18.05.2011 @ 14:34:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Когато е почти" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 15:25:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ще предам на лирическата! :)) |
]
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 20:58:22 (Профил | Изпрати бележка) | Почти като прословутата реплика на адашчето ти Евро от "Оркестър без име". :)))
Привет, Кате! :) |
]
Re: Когато е почти от vladun (valdividenov@abv.bg) на 18.05.2011 @ 17:52:08 (Профил | Изпрати бележка) | Такава е тъгата, уж лека като перце, а тежи като камък на шията...Ама ще я гоним с такива стихове.
Здравей, Гинче! |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 20:59:32 (Профил | Изпрати бележка) | А, аз и с други нещица знам да я гоня тая проклетия. :))
Здравей, Влад! |
]
Re: Когато е почти от tomatroev на 18.05.2011 @ 17:55:16 (Профил | Изпрати бележка) | Никакво време, но хубаво стихотворение! Изваяно някак...
Поздравления! |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 18.05.2011 @ 21:00:38 (Профил | Изпрати бележка) | Никакво, никакво... пък току стане някакво. :))
Благодаря, Тома! |
]
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 08:58:35 (Профил | Изпрати бележка) | Абе, шамандура лесно не потъвала. ;)
Ама, знае ли човек?
Напрегръщана и ти! :)) |
]
Re: Когато е почти от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 18.05.2011 @ 23:52:53 (Профил | Изпрати бележка) | ...
А в локвите се давят шепа спомени
за слънце, за море... и хляб, и покрив…
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(добре ти се отразява *творческата командировка*... :) |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 09:01:50 (Профил | Изпрати бележка) | Оффф, дивак! :)))
Като нема хляб - пасти... ;)
Ама пък, добре се справяш с редакциите! :)))
Хайманосването винаги помага, знаеш. |
]
Re: Когато е почти от midnight_witch на 19.05.2011 @ 08:40:29 (Профил | Изпрати бележка) | болиш ме, мама му стара |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 19.05.2011 @ 09:02:37 (Профил | Изпрати бележка) | нидей рива! :))
минава... |
]
Re: Когато е почти от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.08.2011 @ 16:46:06 (Профил | Изпрати бележка) | Не. Не е рана. Някакъв оток,
---------------------------------
и изобщо цялото като описание на тъгата!!! |
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 14.08.2011 @ 08:29:18 (Профил | Изпрати бележка) | почти :))
Голяма обиколка си направила по текстовете ми :))))
Благодаря! |
]
Re: Когато е почти от Meiia (meiia@abv.bg) на 17.08.2011 @ 16:37:15 (Профил | Изпрати бележка) | Даже не е само обиколка:)
Ето:
Пясъчен часовник
"Когато съм море за някого
...Навярно мидите, заседнали в гръдта ми
са бисерни..."
GINKO_PRIM
Когато не съм море за никого, безводна
ме диша сушата и гасна в бялата й прах.
В отворената урна на сърцето не засяда
ни минало, ни бъдеще, ни днес. Ни никой.
Нищо! Навярно ти си, съвршенство Тишина,
застиналият всред зениците ми космос?!
Навярно ти отдавна ме зовеш и ме отказа
от думите на моето море. И то изчезна
невикано, неназовано, бездиханно в мен.
Когато аз не съм море за никого, тогава
скъсната огърлица щастие недостижимо
пръсва атомите ми по пода на Сътворението
И ако Бог не пожелае да ме събере отново
в наниз, перла подир перла, ще е време
да усетя как сърцето ми се пълни с пясък. |
]
Re: Когато е почти от GINKO_PRIM на 17.08.2011 @ 17:17:39 (Профил | Изпрати бележка) | Мда...
За кой ли път ми се намъкваш тихомълком и подкожно :)))
Обаче, глей сега:
пясъчно
не съм море за никого
безводна ме диша сушата и гасна в бялата ù прах
в отворената урна на сърцето не засяда ни минало
ни бъдеще
ни днес
ни никой
нищо
навярно ти си
съвършенство Тишина
застиналият всред зениците ми космос
навярно ти отдавна ме зовеш
и ме наказваш за тайното
за премълчаното море
а то изчезна
невикано
неназовано
бездиханно в мен
не съм море за никого
и скъсаната огърлица щастие
недостижимо пръсва атомите ми по вятъра на Сътворението
и ако Бог не пожелае да ме събере отново
наместо в перлен наниз
ще е време
сърцето ми да се превърне в пясък
Не знам що така си го прочетох. :))) |
] | |