автор: rumpel

Като пламък ръцете ти ще изгарям,
като въглен в мисълта ти ще тлея.
Няма смисъл да повтарям и преповтарям,
че единствено и за тебе живея.

На шията си ме носи като злато,
на пръста си - като пръстен седефен.
Аз съм същата тази, която
в паметта ти се вписва релефно.

Аз съм твоя любов без остатък
и в сърцето ти белег поставям,
с всекидневен един отпечатък
от неугасена жарава.