автор: borrco

От Своя трон в небето
дойде
заради мен.
Във плен
на моя грях
измъчен бях
и в нощите си
черни,
обзет от страх,
стоях
до утрото
разплакан.
Във Своите ръце ме взе
и утеши ме,
и с бащина любов
обви ме,
и с мантия
на правда
ме загърна.
О, как да върна,
поне частица
от Твоята любов?!
Със толкова надежди
изпълваш ме сега,
във вечността
да бъдем двама
и всяка моя рана
в сърцето ми
да изцелиш.
За мен ще бъдеш
всичко
от днес
до вечността,
защото в пустота
и самота
не искам да живея
вече...
Спасителю,
благодаря!