"Върху платно вървя -
изтъкано от нишки
на червена роза..."
sineva
Откъде взе тези алени нишки, везбарю,
та да спя на платно извезано?
И със рози червени как везмото изгаря
нашто бъдеще неназовано.
Ти ли рози пламтящи насади, градинарю,
сред цветята на Семирамида?
Всичко земно в живота насън се повтаря,
без да има след него обида.
Нарисувай ми с пръсти цветя връз платното,
та със огън очите да галят.
Тези алени рози напомнят живота
от мечти и надежди изваян.
Издълбавай в дървото с длетото, резбарю,
рози без аромат, но да греят.
Нека след всички ви да останат в олтара
мисловен, с тих акорд да живеят!