автор: merkator

Когато изгубиш живота си,
когато се събудиш в тъмното,
когато си Никой...

Колко е просто, колко е истинско.
Само този, който търси
може да се изгуби в собствената си илюзия.
Всеки съди поваления,
всеки гледа смъртта в очите,
но очаква безсмъртие.
Невежеството е присъщо
на лицемерите, невежеството е
тъжен блус за самотата.
Ти знаеш ли отговора?
Ако го знаеш, значи си шибан бог!
Красиви очи! Водопад от лъжа...
Картината няма вина,
рисунките са потайни.
Зрителят е наивника,
той е илюзионистта
създаващ собствен Ад.
Мъниста от празнодумие,
когато се изгубиш
във Лукавия, всичко еднакво,
всичко е "две прекрасни очи"!
На колко години съм,
къде съм?
Когато изгубих живота си,
когато се съмна отново...
...спиш ли скъпа?
"Ще отида до спирката
да купя един вестинк.
Ти поспи още...
може и да не се върна мила,
Ти поспи."
Пътищата са магнит
за търсещия.
Един говнян затворен кръг,
един самотен, неразбран живот...
Мамка му!