надвесена
над спящи булеварди
в ръце
на разцъфтели кестени
на тротоара в мокрото се раждам
записана
в графата неизвестна
завита
под крилото на синигер
под миглите
на влюбен люляк
трамвайно на света намигам
докато
с релсите танцувам
почукваща
по спящите первази
и тихите
въздишки на завесите
създадена от теб
се извалявам
в най пролетната резедава песен.