автор: rumpel

Ще ни сварва нощта все във същото ложе,
в което с години пазех огъня жив.
Но си мисля сега, а дали е възможно
и след толкова време ти дали си щастлив?

Мой приятелю, моя любов ненаситна,
звездна жупел и пепел на моето аз,
нека с теб се превърнем в тринайста молитва,
от която да пием до последния час.

И във нея ти нека си майстор-резбаря,
а в ръцете ти - аз - твоя липов таван.
Издълбавай с длетото предания стари
за дъждовно момиче със живот разпилян.