автор: flowerpeace_21

Най-силна е тихата обич -
онази, която не проси,
която не търси вини
и не задава въпроси.
От нея най-силно боли,
най-дълго в сърцето остава,
когато я пиеш - горчи,
раниш ли я - мълком прощава.

Тя не буди геройски дела
и жертви чутовни не иска,
не пали огньове в кръвта,
не тежи, не кори, не притиска.
Тя идва с узрели жита
и с дъх на отминала пролет,
докосва те леко и пак
притихва в усмивка и поглед.
Заминеш ли няма със вик
и сълзи да спре твоя полет.
Ще стисне от болка очи
и кротко ще махне за сбогом.

Но когато преситен с живот,
разпилял стих и младост по хората,
се завърнеш и в своя покров
те обгърне горчива умората,
все така мълчалива и горда,
тя единствена в мрака ще чака
твоите стъпки и с тъжна покорност
пак за теб ще отвори вратата.

Най-силна е тихата обич.