автор: angar

На гората гордите върхари,
с хладен дъх обжари есента.
Край шосето, в хиляди пожари,
планината цяла запламтя.

Ах, не мога да й се нагледам!
И неволно с тебе я сравних!
Като от водите й студени,
аз живот от устните ти пих!

Като във тревите й зелени,
длани крих във твоите коси!
И такава мъка ме обзема -
както с теб когато се простих!