автор: roza1

След часа на здрача
идва нощта
изгряват под стрехите
лунни цветя.
Дори без Луна
грейват по мръкнало,
крият вечерни сълзи
някои звънкат със смях
в други размахва
крилете Пегас.
Светват във такт
заспиват по никое време
от емоциите свои уморени.
Когато се случи
злобата от тях да изкрещи
с ръце предпазвам уши,
с очи търся камък,
за да счупя цветето лунно
с нелюбящи кресливи очи.