Вятърът пак е дошъл.
Танцуват клоните, листата шумят.
Птичите песни огласят простора.
Друг свят, друго време.
Мир, Радост, осмисляне...
Всред дърветата и зеленото.
Колко малки сме ние човеците.
А пък истинското е в Природата.
Далеч от нашите пещерни дупки.
Искаме все да ни е хубаво.
И всичко е в потока на Енергията.
Но защо все рушиме нейните пътища.
Навред поставяме бентове.
Ядем празни фантазии.
Истинското отхвърляме.
Вечен копнеж.
Били сме някога в Рая.
При светлото и топлото.
Храна, живот, енергия, смисъл...
Не можем да забравим далечното...
Все него търсим...да го възтановиме.
Ала то днес е в Природата,
в свободата на живото...
Чуваш ли вятъра,
красивата му симфония.
Има ли по релаксираща музика.
Славеи, ангели пеещи,
вдъхновенните трели редят.
Защо не възтановим Природата?
Тя е нашия Рай.
Сърцата ни от Любовта,
отскубнати са.
Като цвете без корен,
във вази кристални умираме.
Но животът е вечен.
Духът не умира
Отново стартира.
И нека бъде в Природата.
11.май.2011г.